От 7 до 11 май публиката на филмите в Дома на киното може да види фотографиите от изложбата “Дяволът в нас” на чешкия фотограф Ян Шибик. Това е първата изложба на Шибик у нас и тя включва 65 творби, изобразяващи кадри от различни части на света: Косово, Палестина, Корея. Снимките правят впечатление не само със своята злободневност. Те изразяват най вече жертвите на човешката жестокост, “на злото в нашето общество”: от погребението на 12 годишно простреляно момче, на чието лице все още личи детската усмивка погледът на зрителя ще премине към опожарени домове и деца, обречени на глад и нещастия. Под всяка снимка има двуезично (на български и английски) представяне на местото, ситуация и обектите на фотографията.

I. Протичане на събитието: стандарт и обичайност 1. В дома на булката. Сватбата, израз на доброволния съюз между мъжа и жената, като все още ключов обред в българския социум, протича в съответната последователност от съвременни ритуали, предхождащи събитието: като ангажиране на заведение, като купуване на сватбени дрехи и подаръци, изпращане на покани. (Въпреки съжителствата на „семейни начала” или „фактическото съпружеско съжителство”, според новоприетия закон (40,2% ) сватбата и семейството си остава важна структурна единица на нашето общество. Според данни на МВМД в скалата от 1 до 6, българите дават на семейството оценка 5,52. А на съпружеската вярност – 4,93.) Сватбата, на която присъствах започна, както повечето, по утвърдения обичай на вземане, или купуване на булката. Една част от роднините бяха в дома на младоженката в очакване пристигането на бъдещия съпруг. Домът на булката беше съвременен апартамент, стилен и с добре аранжирана маса в хола, съответстваща на празника, с мезета, ядки, алкохол. Въпреки това, за отбелязване е, че чашите не отговаряха на асортимента от напитки. В стаята имаше включен телевизор, чиято задача бе да задава музикален фон на обстановката. За стаята с гостите и стаята с булката не беше предвидена цветна украса.

Православната църква чества Гергьовден като ден на победата на доброто над злото.Във връзка с едно от най-известните чудеса извършено от св. Георги на иконите той е изобразяван винаги на кон, а в краката му лежи убитата от него ламя.Българският фолклор смята Гергьовден за „овчарски празник и той се чествал най-тържествено от тези, които отглеждат много овце. На Гергьовден сутринта докарвали овцете от паша, издоявали ги с обреди, целящи да им осигурят здраве и млечност. Първата овца според обреда се дои над ведро през специално приготвен колак с дупка в средата и сребърен пръстен. Колакът после се разчупва и дава на овцете.