На 9 юли се навършват 158 г. от рождението на Вазов. Представянето му е излишно дори е за лошите ученици . Възхвалявано или охулвано, според търсенията на младите , времето, социалистичиския реализъм или настоящия глобализъм, името му никога не е било забравяно или премълчавано, а напротив винаги е имало повод да бъде обговаряно. Дали заради един от най-новите поводи за дебат, като например стихотворението Аз съм българче , или по друга причина, името Вазов е всеприсъстващо. То е безпорен факт за нашето самосъзнание и определение. Затова вместо фотография на поета, ви представяме снимката на сребърната лира с венец и позалатена панделка, която Вазов е получил от юбилейния комитет за първия си юбилей през 1895 г. В момента тя се пази в музея на Вазов в София, който е открит на 28 ноември 1926 г. и е бил управляван 20 години от първия си уредник, писателят Елин Пелин.Предложеният по-долу текст е публкуван през 1914 г. в Сп. Златорог , г. 1.К. КНАУЕР. Иван ВазовЗа България той е повече от поет и затова не само като такъв може да се гледа на него, а също и не само литературния критик би могъл да говори за него. За онези, които смятат, че призванието на поета е да твори само красота, туй може да бжъде недостатък, но онези, които зад жълтокласата нива виждат труда, радостта и утехата на селенина, и за които един подвиг на героя е не само велик жест на една възвишена душа, а евангелие за поколенията, ще разберат великата цена да бъдеш „повече от поет .

В основата на противоречията и конфликтите на Балканите в най-ново време стои националния въпрос. Именно разглеждането на тази проблематика е в основата на новата книга на проф. Кръстьо Манчев, която по своята същност е обобщаващ труд за целия регион, реализирана от издатетелство “Парадигма” през месец юни. Тя е първото по рода си издание, което синтезира процесите на Балканите като прилага сравнително-историческия подход в търсене на историческата истина. Въпреки огромното количесто литература по темата за Балканите, подобно обобщаващо изследване до днес няма.Авторът, осъществил кариерата си на учен в Института по Балканистика в БАН, търси историческата истина не въз основата на национални чувства, симпатии и антипатии, а основавайки се на научни аргументи. Неговото послание е:

Фотоизложбата „Многоликата планета”, организирана от списание GEO, която любителите на запомнящите се мигове и гледки могат да видят разположена в района на НДК, илюстрира основните теми на списанието, което вече 30 години се занимава с промените и страстите на планетата. Изложбата представя в 80 снимки на 34 изтъкнати фотографи. Уникалните кадри са групирани в четири основни тематични сфери - „Пейзажи Човешкия живот , „Животни , „Наука и технология . От истински урбанистичти кадри от Шанхай, зрителят ще може да се пренесе в макро света на насекомите и анималистичните общувания.