Интернет, Интранет и Екстранет. Класове IP адреси
19.03.2009 – 15:57Интернет, или както още го наричат – глобалната мрежа, представлява отворена система от свързани в мрежи хиляди компютри, различни по тип, големина и предназначение, разпръснати по целия свят, които комуникират помежду си за обмен на съобщения и съвместно използване на информационни ресурси. Тези компютри ежедневно се използват в държавни и обществени учреждения, библиотеки, научно-изследователски организации и от частни лица.
Най-общо потребителите на Интернет могат да изпращат и получават съобщения към/от други потребители с помощта на електронна поща; четат и публикуват материали в електронни вестници, списания и издания; получават новини за определени събития или теми; търсят определен вид информация за специфични събития или теми; провеждат изследователска работа чрез четене или копиране на информация, съхраняваща се в други компютри копират софтуер, позволяващ прехвърлянето файлове от един компютър на друг компютър и обратно (FTP); осъществяват отдалечена сесия (Telnet), при която потребител може да се свърже с друг компютър от мрежата и да стартира процес в него; осъществяват различни форми на електронен бизнес.
TCP/IP (Transmission Control Protocol/ Internet Protocol)
Втората част от името на новия протокол се превежда “междумрежов протокол” и за първи път се използва терминът Интернет. Този протокол позволява свързването на различни мрежи
Протоколът TCP/IP разрешава проблема с несъвместимостта между различните компютърни системи, операционни системи и различните по вид и топология мрежи
Интранет – представлява TCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която е ограничен в рамките на дадена фирма или организация. Интранетът комбинира Интернет протоколите със специфичните бизнес приложения на компанията. Той улеснява комуникациите, разпределението на информационните ресурси и съвместната работа, като същевременно ограничава външния достъп до този вид мрежа. Всяка организация, която е реализирала собствен Интранет, предоставя съответната информацията за всички дейности, като я публикува там
Есктранет
Есктранет – разширява Интранета посреством изграждането на мрежа между партньори или с други думи Екстранетът представлява ТCP/IP-базира вътрешна мрежа, достъпът до която се осъщестява само от определен ограничен брой компании. При Екстранета фирмите използват IP връзки към външни сайтове, а самите членове могат да комуникират помежду си през своите защитни стени все едно, че са в една обща мрежа
Хипертекстът позволява на даден автор да свърже част от текст към друг документ чрез указател или връзка (hyperlink). При активиране на връзката, клиентската програма отваря посочения документ
Протоколи и услуги за пренасяне на данни:
- TCP (Transmission Control Protocol) –
- SMTP (Simple Mail Transfer Protocol)
- FTP (File Transfer Protocol)
Протоколи и услуги, осигуряващи и поддържащи връзките в мрежата:
- IP (Internet Protocol)
- ICMC (Internet Control Message Protocol)
- ARP (Address Resolution Protocol)
- IGMP (Internet Group Management Protocol)
Класове IP адреси
Комуникацията между два компютъра в Интернет се осъществява чрез техните IP адреси. Два компютъра не могат да имат еднакви адреси и това се следи от международната организация InterNIC (Network Information Center), която е упълномощена да раздава базовите IP адреси и по този начин да дефинира адресното пространство на една мрежа или подмрежа. Конкретните адреси на компютрите в мрежата се дефинират от съответния мрежов или системен администратор. Номерата на компютрите представляват 32-битови адреси, представляващи съответно Област.Мрежа.Подмрежа.Компютър
Интернет общността е дефинирала пет класа адреси за работа с мрежи с различна големина. TCP/IP поддържа класове адреси A, B и C, присвоявани на компютрите в мрежите. Класът на адреса определя кои битове се използват за идентификация на мрежата и кои битове се използват за идентификация на компютъра. Класът също така определя възможния брой мрежи и брой компютри за дадена мрежа.
IP адрес Клас А. Адресите на клас А се присвояват на мрежи с голям брой компютри. Старшият бит в клас А винаги е нула. Следващите седем бита в първия байт определят идентификацията на мрежата. Оставащите 24 бита определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 126 мрежи и 16,777,214 компютъра за дадена мрежа.
IP адрес Клас В. Адресите от клас В се присвояват на средноголеми и големи мрежи. Двата старши бита в клас В винаги са установени в двоични стойности 1 и 0. Следващите 14 бита в първите два байта определят идентификацията на мрежата. Оставащите 16 бита в последните два байта определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 16,384 мрежи и 65,534 компютъра за дадена мрежа.
IP адрес Клас С. Адресите от клас С се използват за по-малки мрежи. Трите старши бита в адресите от клас С винаги са установени в двоични стойности 1, 1 и 0. Оставащите 21 в първите 3 байта определят идентификацията на мрежата. Оставащите 8 бита в последния байт определят идентификацията на компютъра. Този клас позволява 2,097,152 мрежи и 254 компютъра за дадена мрежа.
IP адрес Клас D. Адресите от клас D са резервирани за групови IP адреси. Четирите старши бита в адресите на клас D винаги са установени в двоични стойности 1, 1, 1 и 0. Останалите битове са за адресите, които компютрите разпознават.
IP адрес Клас Е. Клас Е е експериментален клас, запазен за бъдещото използване. Старшите битове в клас Е са установени в двоични стойности 1,1,1 и 1.
Непосредствената употреба на IP адреси обикновено не се извършва с числена идентификация и затова в практиката е възприета система от символични имена, включваща имена на сървъри и отделни компютри. Символичното име, или още име на домейн (domain name), е уникално име на компютър в Интернет, което е представено в удобна за прочитане от човека форма. При осъществяване на контакт по Internet по име, мрежовият софтуер търси в базата данни с имената (DNS) съответстващите им IP адреси и след това прави опит да установи връзка (например, при извикване на www.unwe.acad.bg, това наименование се заменя с 194.141.32.77).
Докато IP-адресът дава информация, когато се чете отляво на дясно, името на домейна се разчита от дясно на ляво. Най-общо имената на домейните имат следния формат :
Име_на_компютър-Второ_ниво-Първо_ниво.
Първо ниво. Представя типа на организацията или страната, към която принадлежи компютърът. Домейните от първо ниво също така се наричат зони или домейни от най-високо ниво
Второ ниво. Определя организацията, която владее или управлява мрежата, към която е включен даден компютър. Всяка организация, която е включила своята мрежа към Интернет, е регистрирала своя домейн от второ ниво. Обикновено това име представлява наименованието или дейността на организацията. Например, unwe.acad.bg.
Име на компютъра. Името на компютъра не се регистрира, тъй като мрежата, в която се намира компютърът, поема управлението на трафика към компютъра на базата на неговото име. Единствената информация, необходима за осъществяване на трафик, е домейните от първо и второ ниво.
Всеки компютър в Интернет се нарича главен компютър (host), притежаващ способността да комуникира с всеки друг компютър в мрежата. За опростяване на изложението по-нататък в материала главният компютър ще се обозначава само като компютър. Някои компютри се свързват към Интернет временно посредством телефонни линии, а други са постоянно свързани. Даден компютър може да изпълнява клиентски и сървърни програми
Клиентски програми
По всяко време даден в Интернет компютър може да изпълнява ролята на клиент. За тази цел той трябва да изпълнява определен вид клиентска програма, използваща някаква информация или да използва услугите, предоставени от други програми в Интернет, наречени сървъри. Клиентите са винаги потребители. Някои примери на клиентски програми могат да включват:
Web-браузъри, извеждащи на монитора информация, предоставяна от Web сървъри.
Е-mail клиенти за работа с електронна поща, осигурявана от E-mail сървъри.
FTP клиенти за прехвърляне на данни от FTP сървъри.
Chat клиенти, позволяващи интерактивни разговори по Интернет посредством chat сървъри.
Сървърни програми
Сървърите са производителите. Един компютър не само може да изпълнява клиентска програма, но също така и да изпълнява сървърна програма за генериране на информация и услуги, които клиентите да могат да използват. Сървърните програми централизират обработката и информацията и позволяват на клиентските програми да изпълняват операции, които последните не биха могли да осъществят със собствени ресурси. Един host не е сървър, но може да изпълнява сървърни програми, като например Web-сървър или Mail-сървър
За всеки вид Интернет услуга трябва да се използва определен компютър. Тъй като на даден компютър е възможно изпълнението на множество сървърни програми, TCP/IP трябва да разполага със средство за насочване на трафика към определения сървър. Тъй като всяка заявка към сървъра е спонтанна, то TCP/IP не може да установи съответствие между IP адрес и определена сървърна програма
Решението на този проблем е използването на TCP/IP портове. Портът е абстракция, която се използва от транспортните протоколи на Интернет за означаване на множество едновременни свързвания с единствен главен компютър. Съществуват 65,535 TCP/IP портове, много от които са свободни. Всеки тип сървър следи състоянието на определен порт. TCP/IP изпраща получавания трафик, който е адресиран към този порт, към сървърната програма, която следи състоянието на порта. По този начин клиентска програма може да осъществи виртуална връзка към сървър чрез адресиране порта на сървъра
Един Web сървър съдържа определен вид информация, структурирана по страници. Информацията е структурирана в отделни теми, които формират Web сайт (site), представляващ множество от Web страници. Обикновено достъпът до даден Web сайт се осъществява чрез заглавната или начална му страница (home page).
Достъпът до WWW се осъществява чрез връзка с Интернет и клиент или браузър (browser) – програма, която интерпретира и визуализира документите. Достъпът до съответната страница се контролира от Web-сървъра, извличането на нейното съдържание се осъществява чрез протокола HTTP (Hypertext Transport Protocol), визуализацията на страницата става в браузъра.
Взаимодействието между браузъра и сървъра се изпълнява на няколко стъпки посредством протокола HTTP, базиран на семейството протоколи TCP/IP. Браузърът изпраща заявка за връзка с Web сървър чрез неговия IP адрес или символното му име. Търсената страница се открива в информационната база на сървъра след установяване на връзката с него. Сървърът прехвърля на адреса на браузъра съдържанието на страницата. Браузърът в клиентската машина интерпретира съдържанието на получената страница и я извежда на монитора, което може да бъде съпроводено допълнително и с изпълнение на аудио или видео компоненти, при условие, че те съпътстват получената страница
Всеки сайт и страница притежават уникален идентификатор, наречен унифициран адрес на ресурси (Uniform Resource Locator,URL), чрез който се осъществява достъпът до тях. Съществуват два типа URL. Първият тип е абсолютният URL, който съдържа пълния адрес. Не е необходимо нищо друго, за да се намери желаната информация. Вторият тип е относителният URL. Относителният URL съдържа само необходимото допълнение към базовия адрес за намиране на желаната информация от текущо установената позиция (например, директория)
WWW браузърите използват URL за определяне местоположението на даден файл в определен сървър.
Типичният абсолютен URL адрес се състои от следните елементи:
мрежова_услуга: // главен_компютър.област [:порт]/път/файл.разширение,
където :
мрежова_услуга:// указва начина за достъп до файла.
главен_компютър е символично име или адрес на машина, в която се намира търсената информация или до която ще се осъществява достъп.
област е символна комбинация за определяне на домейна, в който се намира кореспондентската машина.
порт е опция, която се включва само ако съответната услуга не е достъпна при използване на стандартно установения номер на порт за нея.
път указва пътя от родителската директория до необходимата информация.
файл.разширение e името на файла, който се прехвърля.
Web бразузърите разпознават няколко типа файлове според разширенията си. В следващата таблица е даден списък на някои от разширения значението им за WWW браузърите. В операционната система Windows XP е позволено използването на дълги имена на файлове и разширения, за разлика от операционни системи, допускащи разширение, състоящо се от максимално 3 символа, като например в DOS.
Сходни статии:
- Сключване на договори по ИнтернетЗа мнозина търговци Интернет вече е истинска революция в техните начинания. Той им дава достъп до огромен брой потребители без ограничение на тяхното местонахождение. Това е една от причините много...
- Ипотпал - нова дума за преносим компютърПреносимият компютър, наричан също и „портативен компютър“ или „ноутбук“, но накратко и с - по-широко разпространеното название ,,лаптоп”, е компютър с пълна функционалност, но с малки размери. За по-голяма точност...
- Уеб дизайн и изработка на сайтове, Интернет бизнес и провалиТоп заблуди в Мрежата и Интернет бизнеса Заблуда номер 1 Вече излязоха толкова много програми за изработка на сайт, защо да не си направя сам такъв и да си спестя...
- Сигурност в представянето на вашият малък онлайн бизнес в ИнтернетЩе се чувствате ли сигурни, ако закупите луксозен автомобил от някоя малка автокъща? Ако сте като повечето хора, по-скоро ще предпочетете да купите кола от автосалон, продаващ и други коли,...
4 Trackback(s)